Сапунът през вековете. Приносът на мюсюлманите

Сапунът е най-важното миещо средство. Обръщайки поглед към историята виждаме, че Изтокът е бил пример за Запада от гледна точка на чистотата и използването на сапуна. Ибн Сина, ер-Рази, Абдулкахир и Насруллах са обяснили значението на баните за човешкото здраве и изследвали подробно въпроса. В свое изследване доц. д-р Саръ е изтъкнал значението, което се отдавало на тази тема в османо-турските ръкописи.
Виждаме, че в здравните заведения е имало специални помещения, предназначени за къпане. Срещат се издания, в които се споменава, че в повечето частни домове съществували и помещения за къпане. Разказвайки за Битлис (област в югоизточна Турция) Евлия Челеби споменава, че шестстотин къщи разполагат със собствени бани. За разлика от това Европа понятието за баня не е било известно до последните векове. Знае се, че в Европа започнали да се къпят в деветнадесети век. Там бани и къпални е нямало дори в кралските дворци.
Следователно щом Изтокът е бил извор на чистота логично е сапунът да води началото си оттам. Заради широката употреба на сапуна на Изток там била създадена ложа, известна като Ложа на сапунджиите. Тази ложа била една от най-важните търговски организации. Към 1600 г. Инквизицията в Испания различавала мюсюлманите испанци от християните испанци по чистотата им. От магазините за сапун по чаршиите се разнасяли приятни аромати в целия квартал. Чистотата и сапунът привличали вниманието на чужденците, които посещавали ислям- ските страни. Пътешественикът Ж. М. Таверние пише: „В Турция, след като се стане от софрата, задължително се измиват ръцете и устата. Носят ви вода и сапун, а в конаците на заможните се поднася розова вода или друга благовонна вода. С тях напоявате единия край на кърпата". В западните езици думата сапун (orn ар. - sabun) e трансформирана като савон (savon). Английската дума soap също идва от сапун. Вариантът на тази дума в славянските езици (сърбохърватски) е сафун.
Видни мюсюлмани в науката

Categories: здраве, история, любопитно, наука