Ибн Умар, Аллах да е доволен от него, разказва:
Един човек попита Мухаммед, саллаллаху алейхи уа
саллам:
“О, Пратенико на Аллах! Кой е най-любимия човек на
Аллах?”
Пратеникът, саллаллаху алейхи уа саллам, отговори:
“Най-любимия човек на Аллах е този, който е най-полезен
за хората. Най-любими на Аллах сред делата са; да зарадваш мюсюлманин, да
премахнеш притеснението му, да изплатиш дълга му, да утолиш глада му. Да
тръгнеш със своя брат, за да разрешиш проблема му, за мен е по-любимо,
отколкото да извършиш итикяф в продължение на един месец в тази джамия
(джамията на Пророка). Който въздържи гнева си, Аллах му прикрива
недостатъците. Който според силите си полага старание да въздържи гнева си, в
Съдния ден Аллах изпълва му сърцето със задоволство. Който върви със своя брат,
докато разреши проблема му, Аллах ще му укрепи краката в Деня, в който краката
ще се подхлъзват.
Лошият характер разваля религията както оцета разваля
меда.”
Хадисът е от Таберани и е предаден от Ибни Абу-д Дуня
ал-Кебаир.