Времето…

Времето…

Времето с дъх от вечността –

Една земя със своите закони.

Притеглени от своята самота,

Хиляди души граничат с телесните зони.

Времето е признак в миналото,

Носещ история в архиви.

Времето сега е пристигащо, за да те поеме

Със съдба, която ти е отредена.

Времето е човешки поглед с откъси от него,

То е малко, земно нещо…

Или числа растящи в години.

То е дълъг път за среща.

Времето съдира всичко, дава и умира.

Има го и в един миг изчезва.

То е състояние, момент, промяна.

Времето е съдба с пишещи се и написани книги.

Времето е временно…

То е живота и смъртта едновременно.

Времето е сложно,

Подредено пък – просто.

Времето е Божествена замисъл в съществуване излята.

Времето е дъх от вечността,

Всеки може да си вземе, стига да му бъде позволено.

Времето предопределено е за всеки,

То съществува, за да я има Земята.

Земята постлана е с пътеки –

Постеля денонощна за човека.

Това е то –

Зрънце от вечността.

Дъх, полъх, миг…

Сътворено от Покровителя на деня и на нощта!

Автор: Емине Ч.

Източник: ИКРА

Categories: статии, стих