01 януари 2014

Когато…


Когато…

Понякога, когато биваш наранена,
и сякаш сама оставаш и незащитена,
когато тъмна мъгла обхване сърцето,
и гърдите се свиват, сякаш се издигат към небето.

Когато любим човек те нарани,
и предизвика дъжд в твоите очи,
когато съжалението в тебе надделява,
и отчаяно се питаш какво ти става?!

Когато всичко сякаш срещу теб върви,
а ти сама оставаш срещу бурните вълни,
когато всяка светлина превърне се в мрак,
и ти отчаяно все се питаш– пак ли, пак ли, пак?

Спомни си за Този, Който никога не си отива,
Който те прави истински щастлива.
Който никога не би подминал
сълзите, които толкова проливаш.

Той е, Когото притежава,
всичко по Негова повеля става,
и незабравай че след всеки дъжд
в твоята душа,
в замяна ще ти прати лъч светлина,
обграден в дъга!

Вашата сестра – Ремзие

Източник: ИКРА  

0 коментара:

Публикуване на коментар