Джамията в село Чепинци: Символ на вяра, култура и трудолюбие

Двадесет и първи век… Технологичен свят, подвластен на амбицията за развитие и успех, който все повече ни изтощава, стресира и демотивира. Забързана реалност, в която необходимостта от двигател за човешкото съзнание нараства.

Движещата сила, която често предопределя чувствата, мислите и действията ни, е вярата и именно тя е основният компонент на съвременната човешка натура. Вярата намира израз във всичко, но обикновеното схващане за понятието вяра е отдадеността на по-висша сила, на разум, отвъд пределите на човешкия, т.е. вярата в Бог. Още от дълбока древност хората засвидетелстват своето подчинение на Бога на специално обособени места - молитвени домове, характерни с различни особености, в зависимост от това каква е изповядваната религия в тях.

В тази статия ще Ви разкажем за един от молитвените домове в рудоземска община. Място, в което хората, изповядващи религията ислям (мюсюлмани), извършват своята молитва. Става дума за джамията в село Чепинци.
Чепинската джамия е емблемата на селото съвсем заслужено, тъй като освен храм за вярващите, тя може да се определи и като културен паметник с историческа значимост. Впечатляващата архитектура на сградата, застроена върху площ от 600кв. метра с капацитет от над 1000 души и двойката минарета, всяко от които се издига на височина 35 метра, отъждествяват постройката като единствена за страната. Работата по строителните дейности е изцяло заслуга на жителите на селото, които с общи усилия успяват да изградят храм, в който всеки човек може да намери уединение, да отправи молитва и да потърси връзка с Аллах.

Отличителен белег с историческа стойност, който представлява интерес за стотиците посетители на джамията, е изключителната библиотека към нея, в която се съхраняват над 800 печатни издания и книги на арабски и персийски език по философия, астрономия, математика, медицина, ислямско право и риторика. Също така грижливо са запазени 350 тома ръкописна литература - арабска калиграфия с етика, история, поезия и музика. По тази причина неповторимата и богата колекция се нарежда на второ място след тази на Института по Балканистика и Ориенталистика към БАН. Най-голям интерес от многобройните исторически находки привлича една забележителна книга, наречена „Златният Коран”. Уникат от XIV век, изработен от ръчно отливана оризова хартия, калиграфията, на която сочи, че е написан в „Самаркандската школа“ (в бившия СССР). Причината да бъде наричан „златен“ е, че името на Всевишния Аллах в него е написано със злато. След организирана преди години експедиция в смолянския регион за откриване на подобни находки, „Златният Коран” е дарен на библиотеката към джамията. Нуждата от реставрация на книгата я изпраща в Националната библиотека, където екип от експерти успяват да я възстановят. Към днешна дата красивият експонат се пази под засилени мерки за сигурност, тъй като е сърцето на библиотеката.

Интерес представляват и различните културни мероприятия, на които ежегодно присъстват стотици гости на селото. Редно е да споменем, че това представлява прекрасна възможност за обмен на информация и популяризиране на общината. Факт по време на такъв тип събития е присъствието на личности с позиции в държавната администрация, политици, консули, хора, занимаващи се с култура и образование, което несъмнено помага за успешна интеграция в обществото. Нека не забравяме и туристите, пристигащи от цялата страна, за да могат да се докоснат до това свещено място.

И накрая не бива да пропускаме и персонала, отговарящ за поддръжка и стопанисване на молитвения дом, който ежедневно се грижи за добрия облик на сградата. По този начин несъмнено джамията се превръща в символ на вяра, култура и трудолюбие.

Марияна Куцова за Рудозем Днес