Свещената джамия в Мека оглавява класацията на 10-те най-скъпи строителни съоръжения в света, оценена на 100 милиарда долара

Свещената сграда в сърцето на Саудитска Арабия се разпростира на 356 800 кв. м. и е най-голямата джамия в света, разполагаща с просторни ...

27 януари 2015

Немският футболист Дани Блум прие Исляма

Кайро: Младият немски футболист Дани Блум съобщи, че приема Исляма, описвайки го като религия на надежда и здрава основа.

Дани Блум обяснява, "Ислямът ми даде сила. Молитвата успокоява душата ми."
"Аз бях сприхав, безотговорен и не знаех към къде принадлежа," добавя още той.

Блум премина в ФК Нюрнберг през юли, тимът се състезава във втора дивизия на германската Бундеслига.

За жалост малко след като се присъединява в клуба той контузва коляното си и бива принуден да отсъства 6 месеца от терена.

Няколко седмици по-късно, той взема решение да приеме Исляма, най-бързо разпространяващата се религия в света. "Живот изпълнен в лукс. Всеки уикенд врява. Безотговорен за нищо. И какво идва след пенсионирането?" Този въпрос изникнал в главата на Блум, докато си седял в къщи.

"Бях посетил джамия и веднага сърцето ми се извиси. Усетих, че това е за мен и поисках да знам още."

Той вече се кланя по 5 пъти на ден и яде само халал храни. Оповестил родителите си за своето решение. 24-годишният казва, че първо те били уплашени.

"Те са ревностни християни. После ми казаха, че трябва да поема този път, ако мисля, че той е правилният."

10 януари 2015

За карикатурното изкуство и Коранът - д.р Ариф Абдуллах


Карикатурната дейност е изкуство. Изкуството е способност, разкриваща интелектуалното чудо, сътворено от Бог в човека. Чрез изкуството и знанието, човек развива най-ценното в себе си – своя интелект, който Бог е сътворил, за да бъде пазител на мъдростта и смирението, и да отблъсква насилието и проливането на невинна кръв.

Значителна част от кораничното съдържание е базирано на пъстра художествена илюстрация. Резултатът от делата, които са подплатени с користни цели, е изобразен в Корана като носена от пустинните ветрове пепел. Опитът на човек да надделее над Бог е илюстриран със стремежа на човек да угаси сиянието на земята и небесата, духайки с уста. А този, който не се възползва от знанието е представен като магаре, натоварено със свитъци.

Тези и много други примери ясно показват, че Коранът не е лишен от сатиричен похват и в този смисъл представя богат изворов материал за карикатурното изкуство. Но, отличителното в кораничния сатиричен подход е, че той не персонализира злото, грозното и неполезното, а го бичува персонифицирано в чертите на поведението. Целта на Корана не е да осмее дадена личност, а да трансформира злото в добро у човека. Това е съвършенно чувство за усет и съзнание, черти характерни за изкуството.

Ето защо, дори осмиването на враждебността и агресията персонализирани в образа на някои от световните диктатори, за които историята и човечеството не са в разногласие, няма да бъде нормативно прието в Исляма, защото не самата личност, а чертите на лошото поведение трябва да бъдат иронизирани. Тогава, как би могла да се персонализира враждебността и агресията в образа на Божий пратеник, нравствен пример за милярд и половина мюсюлмани, и уважавана личност от по-голямата част немюсюлмани по света, според класификацията на американския изследовател Майкъл Харт, който определя пророка Мухаммед за най-влиятелната личност в човешката история.

Следователно, подобна персонализация напуска границите на изкуството, тъй като губи чувството за усещане и съзнание. Това не е изкуство. Изкуството е изтънченост и висок нюх. То не е и свобода на словото, защото свободата на словото е да сближава и помирява, а не да сее раздори и омраза.

Свободата на словото трябва да изтрива злото от историческата междурелигиозна памет и да обуславя сътрудничество в праведността и справедливостта. В исторически план, Коранът посочва, че нагласите за сътрудничество между пред-ислямските араби съществували, но без да се ограничават в рамката на праведността и доброто, тъй като орбитата на техния живот се трасирала от кръвната връзка помежду им. Тяхното сътрудничество се базирало на племенна егоцентричност, черта, с която се храктеризирал бедуинския социум. Егоцентричният бедуински манталитет не позволявал на времето да лекува историческите рани, а ги правел да горят отвътре. Изворите представят информация за Бесус, арабска междуплеменна война, продължила четирийсет години.

В този исторически контекст, където различните групи се борели и встъпвали в сътрудничество само за да си върнат исторически нараненото достойнство, дори това да бъде за сметка на общото благоденствие, Коранът трансформира тези негативни нагласи в благоразумие, посочвайки че историческите конфликти не трябва да бъдат причина за престъпване в настоящето: „И да не ви вкарва в грях омразата на някои хора, че са ви възпрели от Свещената джамия, та да престъпите!” (Коран, Трапезата 5: 2).
Години след този исторически конфликт, Коранът насочва вниманието в мединското мултирелигиозно общество към тази непозната за номадския манталитет уравновесеност и мъдрост, разкриваща, че опазването от грях и престъпване е по-достойно от търсенето на отмъщение за историческия гнет.

Тази сдържаност и търпение пред историческия гнет не е безразличие към историческите събития, а стремеж към помиряване на историята с настоящето. Затова веднага след кораничното наставление да не се обременява съзнанието и обществото с исторически конфликти, следва императивът за взаимно сътрудничество в праведността: „И си помагайте един другиму в праведността и богобоязливостта, а не си помагайте в греха и враждебността!” (Коран, Трапезата 5: 2). Така, взаимното сътрудничество за изграждане на праведно и добродетелно общество се поставя от Корана като висша цел, реализацията на която не трябва да се възпрепятства от историческото минало.

07 януари 2015

Животът е пътуване, а не дестинация

Животът е път, изпълнен с множество препятствия, трудности и изкушения. Изкачваме се по най-високите планини, плуваме в дълбините на океаните и вървим по най-трънливите пътища. Изминавайки целия този път, ние научаваме или не своите жизнени уроци и съответно достигаме своя земен край самоусъвършенствани или унищожили себе си. Правим крачка по крачка, устремени към целта си, а именно - подготовката за вечния живот. Но често сме съпътствани от мрачни чувства и мисли, водещи ни към падение. Наясно сме, че нищо на този свят не ни е дадено наготово и затова трябва да се стремим да посреща- ме препятствията и трудностите с търпение и кураж, а също така и да водим непрекъсната битка с вътрешните си демони, за да можем да се изградим и израснем като личности. Аллах ни е дарил с възможности, с потенциал по този път, независимо от каква раса, религия, пол, произход, или семейна принадлежност сме. И не бива да забравяме, че имен- но Той е винаги с нас, и в трудни, и в лесни моменти и само истинският вярващ съумява, когато е отчаян, затруднен или притеснен, да се обърне към своя Господ и да открие надежда и упование. За него тъгата се превръща в щастие, отчаянието в примиряване и приемане на Божествената воля. Вярата е тази, която ни прави по-силни, по-позитивно мислещи и изпълнени с очакване на нещо по-добро. По този начин бол- ката, стресът, безизходицата оста- ват на заден план, а водещи са любовта, надеждата и отдадеността ни към Всевишния.

Омар Еджас
Превод: Umm Amal
Списание ИКРА

06 януари 2015

Какво представлява свещената Кааба?


"Първият Дом, съграден за хората, е в Бека – благословен и за напътване на народите.
В него има ясни знамения – мястото на Ибрахим, – и който влезе там, е в безопасност. И дълг на хората към Аллах е поклонението хадж при Дома – за онзи, който може да отиде, а който откаже – Аллах не се нуждае от световете. "
3:96-97

В света има много тайни свързани с Исляма и неговите последователи. Една от тях е Свещената Кааба. Защо при ежедневните петкратни молитви (намаз), мюсюлманите от цял свят се обръщат с лице към Кааба? Защо земята около Мекка се явява забранена (Харам)?


 За да се намери отговор на тези и доста други въпроси, са проведени много научни изследвания. Зеглюл Наджар, известен изследовател на научните данни, съдържащи се в Свещения Коран, ни предлага да се обърнем към хадиса от Пратеника на Аллах( с.а.с.), в който се казва:

 "Мекка е била малък къс земя върху вода, и цялата суша се разпростряла оттам."
Друг учен - египетският професор по география, д-р на Каирския университет Хусейн Кемалуддин е открил, че именно, Мекка е била това единствено парче суша на Земята, когато тя била покрита напълно с вода. Но, в своите изследвания той отишъл по-далеч и установил, че в Мекка, на мястото, където стои Кааба, се намира магнитният център на Земята. До този извод ученият стигнал след като установил, че магнитните полюси на Земята се менят, а магнитния център в Кааба винаги остава неизменен. Той установил това при изчисленията за посоката на Кааба (Къбле) от най-различни точки на земното кълбо. С удивление, ученият направил откритието, че това направление съвпада с посоката на магнитните линии, които от всички страни сочат и водят към Мекка и Кааба. Продължавайки своите изследвания, той установил, че истинският магнитен меридиан на Земята преминава не през квартал Гринуич (Лондон, Англия), както е прието да се смятa в света а през Мекка. Оказва се, че Гринуичкият меридиан се премества при смяна на магнитните полюси, а меридианът, преминаващ през Кааба, остава на място, тъй като Магнитната ос на Земята преминава, именно през първия храм на Единобожието.

Кааба, това е центърът на Мекка, духовна и историческа светиня, която играе огромна роля в живота на всеки мюсюлманин.

Думата "Кааба" в превод на български език означава "куб",въпреки че Кааба не е геометричен куб.

Вътре постройката Кааба е празна. Там има само три колони, които подкрепят покрива и стотици златни и сребърни лампи, висящи на тавана.


Отвън на източния ъгъл на Кааба се намира свещеният Черен Камък.

Кааба е покрита с платно от черен цвят (Кисуе), върху което със златни и сребърни конци са съшити айети от Свещения Коран и свидетелството на единобожието "Ля Иляхе Илля Аллах Мухаммедун Расулюллах".

 На височина Кааба достига 16 метра. По времето на Пророка Мухаммед (с.а.с.), тя е била значително по-ниска, за което говори следното събитие. В деня, когато е била превзета Мекка (Фетх Мекка) Пратеникът на Аллах (с.а.с.), повдигнал на плещите си Али ибн Ебу Талиб, за да може той да събори идолите, разположени върху покрива на Кааба.

Северната стена (обърната към Хиджр Исмаил) и нейната противоположна (южна) достигат дължина 10 метра и 10 сантиметра. А източната, на която е вградена вратата, и западната достига дължина 12 метра.
 
Вратата се намира на височина два метра над земята.

 Черният Камък е установен в (югозападния) ъгъл, затова за влизащия във вратата той се оказва отляво. Камъкът е установен на височина един метър и половина от земята. Неговият диаметър е около 30 сантиметра.

От древни времена ъглите на Кааба се наричат "ел-Еркан". Северният се нарича Иракски, западният - Сирийски, южният - Йеменски и източният е този, в който е вграден Черният Камък. Мястото между вратата и Черния Камък се нарича "ел-Мултезам". Стряхата, построена на северната стена се нарича "Стряха на Милосърдието'.

Северната полукръгла стена се нарича "ел-Хатим". Тя се съединява със северния (Иракски) и западния (Сирийски) ъгли на Кааба. Мястото между "ел-Хатим" и северната стена на Кааба носи названието "Хиджр Исмаил", тъй като по времето на пророка Исмаил алейхисселям, тя е била част от Кааба.

Превод: Ридван Кадьов Изпраща: Мустафа Муса,  Списание "ИКРА"